събота, 31 май 2014 г.

  • 12:55 ч.
Много европейски страни разполагат със заклети преводачи, които, след полагане на изпит получават правото да заверяват своите преводи с личен печат, който гарантира тяхната компетентност при извършване на превода.

За ‘’заверен превод’’ се счита този превод, към който преводачът е добавил декларация, че преводът му е верен, точен и правилен, според неговите знания и умения. Тази декларация може да бъде направена под клетва или под заплаха от наказание за лъжесвидетелство и да носи нотариална заверка, удостоверяваща самоличността на лицето, подписало декларацията.

В повечето случаи такава декларация включва името на преводача, неговата магистърска степен, както и активното му членство в която и да е асоциация на преводачите. Като цяло декларацията гарантира, че преводът е извършен, съгласно всички знания и умения на преводача.

Най-често такава декларация се изисква при превод на юридическа и емиграционна документация, като свидетелства за раждане и имунизационни паспорти.

Декларация от преводача се изисква и в случаите, когато се превеждат медицински доклади за проведени клинични изпитания. В зависимост от нуждите на клиента декларацията се поставя, като допълнителна страница към преведения документ, в която преводачът гарантира, че е извършил превода в рамките на всички свои знания и умения. Така оформеният документ се заверява пред нотариус, който също поставя своя подпис и печат в документа.

Декларацията следва да бъде прикачена към преведения документ, като всяка страница от преведения документ се подписва с инициалите на преводача. Преводаческата декларация замества пред съответните органи т.нар. държавна заверка, в страни, в които такава заверка не може да бъде извършена.

Имате въпроси? Пишете ни