сряда, 18 май 2016 г.

  • 17:38 ч.
Електронните учебници не са футуристична илюзия. В съвременния свят наличието на достатъчно много технологии, които дигитализират дори храната, означава едно – време е стремежът към иновативност в ежедневието да бъде съчетан със стремеж към попълване на знанията. Разнобоят между двете в момента е твърде сериозен.

Бъдещето на електронните учебници
Остарелите форми на поднасяне на информация – чрез закотвени в хартия термини и факти – са несъвместими с мисленето на младите хора от 21 век. Те са наясно със светлинната скорост на промяна на информацията. Търсенето на допълнителни знания в Интернет в часовете за домашна самоподготовка е в сферата на добрите пожелания. Най-добрият вариант е всичко необходимо за доброто обучение да бъде представено чрез електронни учебници още в класната стая.

Предимството на електронните учебници е на първо място в тяхната интерактивност. Независимо дали са базирани онлайн или са инсталирани софтуерни продукти, те могат да бъдат осъвременявани непрекъснато, като при това ще гарантират по-високо качество на информацията. Многоезичността на подобни продукти е допълнителен плюс – така се осъществява интегрирано обучение, като се обединяват учебниците по чужд език с електронния вариант на специализирания предмет. Представете си – по този начин всички гимназии всъщност ще бъдат езикови.

Тази мобилност на информацията, разбира се, носи и рискове. Затова електронните учебници трябва да бъдат изготвяни и поддържани от специалисти. Не просто от рутинизирани професори, въоръжени само със знанията си отпреди 40 години, но и от софтуерни специалисти, от млади експерти в съответната област и от работещи практици, които имат достъп до най-съществените емпирични знания.

Електронните учебници са желани и от учениците. Те отдавна притежават арсенала, необходим за тяхното въвеждане. Таблетите и електронните четци изведнъж ще се превърнат от играчки-прищявки в необходима вещ за училищния процес. Проблем ще настъпи само при учителите, голяма част от които ще се окажат неспособни да вървят в крак с новите методи и технологии.

Така че въвеждането на електронните учебници ще се окаже дълъг и сложен процес в рамките на България. Този проблем вече е решен в много от европейските страни. Ползването на техния опит ще бъде изключително важно. Финансирането на електронната класна стая може да залегне в приоритетите за финансиране чрез европейски програми. За съжаление, все още не се очертава сериозен подход към този проблем. Може би причината се крие в това, че отговорните чиновници са обучавани чрез хартиени, а не чрез електронни учебници в едни стари и вече отминаващи времена.
Имате въпроси? Пишете ни